Аз вече съм мека китка. Не знам точно кога стана, дали когато си пукнах кост или когато счупих  китката...Ама забелязах аз, че в последно време извила се ръката ми под един по - така ъгъл, едни плавни грациозни движения, един финес лъха ...

Когато дядо ми си отиде от този свят се наложи да продадем къщата на село... На всички ни беше много трудно и тежко, особено на нас, внуците. В тази къща ние прекарвахме летата си и напрактика там порастнахме. Там за първи път се влюбихм...

Поста на  eliana "Писмо до"  ме провокира да напиша първото писмо да сърцето си .Ето как звучи то...
  Здравей, мое мъничко сърце,
Май съм те забравила..... А как бих могла, след цялата чернилка която изсипвам в теб?  Ти страдаш ли или си ...

А някой гори, на огнената си  клада
която в него запали ти...
                        А някой нощем от болка крещи,

Умирам всяка нощ  в мислите ти пречистена се прераждам...
                             Умирам всяка нощ и в усмивките ти се   завръщам.....
Умирам всяка нощ, загледана във силуета ти тъжен...

Треперих, но не от студ. Тялото ми се гърчеше, но не от болка, в гърлото ми бе заседнала една огромна топка, но не от страх. Едно очакване ме обгръща и си играеше със сетивата ми......... Очакване, сънувано, очакване, очаквано......... О...

И ето как Слънчо, нещата се нараждат, едно по едно, мечтите ни се сбъдват по тайнствен  неочакван за нас начин....Щастлив си Слънчо, всичко си идва на мястото си, пътя пред теб е широк и ясен... А аз сбъдвам мечти,  които дори и не смеех...