Блогът на mirra :: Аз вече съм мека китка

Аз вече съм мека китка. Не знам точно кога стана, дали когато си пукнах кост или когато счупих китката...Ама забелязах аз, че в последно време извила се ръката ми под един по - така ъгъл, едни плавни грациозни движения, един финес лъха от таз моя ръка, чак се чудя дали не я е подменил някой докато спя.... Ами знаеш ли? А преди в зората на ранният си пуберитет.. малеееееее направо такова здраво круше умаше юмрука ми. Те така й ми викаха Размазващото круше. Когато се ядосвах всички ме заобикаляха, че не се знае, затова и в повечето случаи си го отнасяше някой стол..... Здрава ръка имах, не ще и дума... Ама и после като поузрях така да се каже, все в дъното на някой квартален побой бях.... Ами и не само това, беше ги страх хората, та и като ритахме на поляната пред блока все моя отбор печелеше, ей тъй да не взема да се ядосам, че знаеш ли какво може да се случи?
А сега има няма месец даже и футбул не ритам, че и яд не ме хваща ей тъй на да набия някой или да цапна някоя стена... Кво става с мен направо не знам.... Тая сутрин пак докато пия кафето и гледам ръката ми хванала чашата за дръжката с 3 пръста, че като се стреснах като я стиснах едно здраво чак изпука, като шурна ми ти туй горещо кафе, като ме опърли викам си ей на попари ми китката, хихи тъй да се каже. Ами нищо подобно.. На обяд пак гледамк ато се е заусукала тая ми ти ръка около чашата с бира.. (ТО ДОБРЕ ПОНЕ ЧЕ НЕ БЕШЕ ВОДА че сигур от моста вече щях да е хвърля от ужас...)Та пак така. Че като се ядосах. Видимо ще е било, щото и сметка не платих .... Та ядосах се и право при Кирито, тоя новият комшия на петият етаж и ритам ли ритам вратата, щото толкоз наприраше яда че знаеш ли звънец да купувам после.. А той Кирито отваря по боксерки сънен и ми се хили. Ко ми се е захилил тоя ми ти насреща.... Обясних аз на две на три а той ми се хили.... Малеее ако не беше Кирито какъв щях да му изшия..... Малеее. Та докато се хили Кирито насреща ми кат ме награби и.. взе че ме целуна.. Ама не ей тъй като за Честит Рожден ден а право у устата.... Малееееееееееееее. Почервенях от яд.... Как ще ме целува той мен а ?!!! Ама и аз да го ядосам и като го хванах за ушите и като му пляснах една целувка................. Та чак на другия ден се прибрах у дома....
Да... аз вече съм мека китка, ама много, добре че беше Кирито та да разбера... Тюх странна работа.... А мама от как се помня все ми повтаря:
"Приляга то по финес по нежност, по грация, по мекота на всяка млада дама.... "

Нагоре