Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
19.05.2009 12:50 -
Тя.............
Автор: mirra
Категория: Тя и той
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2009 12:52
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.05.2009 12:52
Тя събуждаше в мъжете някаква страст, ей така от нищото появила се. А беше всичко друго освен секси и страстна... Обличаше сиви дрехи, еднообразни, с високи яки и дълги ръкави. Носеше удобни обувки без ток, въпреки че бе ниска. Не обичаше силните парфюми, не обичаше и силният грим. Косата й винаги бе вдигната прилежно на кок. И гласа й един такъв, тих, плах.... Преди никой в службата не я забелязваше, дори повечето не знаеха името й. А сега всякаш бе друга..а не беше.....
Всички се промени след отпуската й. Може би от 6 години не бе излизала в отпуска но кой ти знае и кой го вълнуваше това.... Тя никога не идваше на служебните партита.... Никой от службата не я канеше на празненства................... Тя бе просто никой за всички на работата. И изведнъж просто изчезна, не че някой забеляза всъщност.Нямаше я две седмици. А на работа след това дойде отново в сивите си обикновени дрехи без грим,но нещо бе различно в нея...Когато мина по коридора за да стигне до офиса си всички мъжки погледи се приковаха в нея и проследиха походката й. Така бе всяка сутрин от месец поне. Тя бе новата стара звезда в офиса..... А БЕ СЪЩАТА или поне на външен вид нищо не се бе променило.....................
Промяна странна и неясна чувстваше и тя... Прилив на енергия, дори на моменти всякаш засияваше и започваше да се усмихва ей така без причина, просто за да почувства усмивката върху лицето си... А носеше болка в себе си, огромна болка... Може би това бе прелюдия към нейното осъзнаване. Може би щеше да експлоадира всеки миг..... А може би нямаше.... Болеше я определено, понякога се прокрадваше лека тъга по клепачите но дори и в тази тъга тя отново сияеше.... А може би бе изгубила единственият си шанс да бъде обичана и щастлива, в момента в който разбра за него. За неговата нелепа кончина....Да това трябваше да я направи тъжна затова и излезе в отпуска за да я тъжна , за да страда, за да плаче за неговата загуба..... А не можа. Това я накара да се чувства виновна, но не и нещастна....И това необяснимо за нея внимание на което се радваше от толкова време в работата. До преди това никой не знаеше къде живее или как се казва а сега, дори започваше нови приятелства... Трябваше да загубиш близък, да понесеш болка за да те забележат ли? Често се питаше тя...
Нещо силно я проряза в корема... Може би нейната тъга се събуди от летаргията си. Замая я главата. Тя се подпря на бюрото си. Седна на стола. Последва нова лека болка ниско под корема... Тогава тя разбра защо бе толкова щастлива... Защо бе всичко това..... Отдавна вече не бе сама...В нея растеше новото начало, което осмисляше нейното така празно съществуване....
Всички се промени след отпуската й. Може би от 6 години не бе излизала в отпуска но кой ти знае и кой го вълнуваше това.... Тя никога не идваше на служебните партита.... Никой от службата не я канеше на празненства................... Тя бе просто никой за всички на работата. И изведнъж просто изчезна, не че някой забеляза всъщност.Нямаше я две седмици. А на работа след това дойде отново в сивите си обикновени дрехи без грим,но нещо бе различно в нея...Когато мина по коридора за да стигне до офиса си всички мъжки погледи се приковаха в нея и проследиха походката й. Така бе всяка сутрин от месец поне. Тя бе новата стара звезда в офиса..... А БЕ СЪЩАТА или поне на външен вид нищо не се бе променило.....................
Промяна странна и неясна чувстваше и тя... Прилив на енергия, дори на моменти всякаш засияваше и започваше да се усмихва ей така без причина, просто за да почувства усмивката върху лицето си... А носеше болка в себе си, огромна болка... Може би това бе прелюдия към нейното осъзнаване. Може би щеше да експлоадира всеки миг..... А може би нямаше.... Болеше я определено, понякога се прокрадваше лека тъга по клепачите но дори и в тази тъга тя отново сияеше.... А може би бе изгубила единственият си шанс да бъде обичана и щастлива, в момента в който разбра за него. За неговата нелепа кончина....Да това трябваше да я направи тъжна затова и излезе в отпуска за да я тъжна , за да страда, за да плаче за неговата загуба..... А не можа. Това я накара да се чувства виновна, но не и нещастна....И това необяснимо за нея внимание на което се радваше от толкова време в работата. До преди това никой не знаеше къде живее или как се казва а сега, дори започваше нови приятелства... Трябваше да загубиш близък, да понесеш болка за да те забележат ли? Често се питаше тя...
Нещо силно я проряза в корема... Може би нейната тъга се събуди от летаргията си. Замая я главата. Тя се подпря на бюрото си. Седна на стола. Последва нова лека болка ниско под корема... Тогава тя разбра защо бе толкова щастлива... Защо бе всичко това..... Отдавна вече не бе сама...В нея растеше новото начало, което осмисляше нейното така празно съществуване....
Няма коментари
Търсене