Застани безшумно, на най - високото стъпало.
Не не гледай блестящото му тяло.
Сега протегни леко длани,
към облаците засмяни.
Бъди  най - вече много търпелива,
защото то как бъде надолу не отива...
Мисли си за нещо красиво, усмихни се леко,
то усеща щастието от далеко.
Когато към тебе то се приближи,
почти доловимо се снижи.
Ще докосне ръката ти едвам,
а ти ще бъдеш цялата във плам.
То едва за миг ще постой,
а после да си иде  го пусни.
Но лъч светлина си открадни.
За да ти напомня и в най - тъмната тъма,
за слънцето във твоята ръка..

Така се почувствах от твоето стихотворение - дори ще
протегна ръка към облаците !

може да кацне на раъката ти :)))

;) ....значи пишеш бързо. И ми е чудно как може толкова да ми хареса.Аз и бавно да го пиша, и без правописни грешки да е, пак нищо няма да излезе.Мисля ,че си тъжна ,талантлива и романтична ... Не съм астролог, но тъжна ще се замени скоро с щастлива.....Не може романтична и талантлива жена да е тъжна....
поздрави Иво

и много слънчево. Хармония и красота струи от това послание. :)

благодаря ти за милите думи :))) Препоръчвам ти да се захванеш астрологията :))) Тъгата ми ще си отиде, все някога:))) Не мисля че съм талантлива а по - скоро емоционална, и когато се съберат много емоции в мен , ги изливам с букви :)) Но всички в този блог, или повечето го правят това :))))поздрави и слънчеви усмивки :)))

благодаря, нека те зареди с един слънчев и усмихнат ден поздрави :)))

...еее ,ти не си всички :) , иначе щях да коментирам всички,.....пък аз защо ли ,само на теб наблягам .... :))))

щом си толкова категоричен,трябва да се съглася с теб :))) И отново благодаря милите думи :))) :))))