Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
09.08.2009 16:17 -
Феята на сапунените мехури
Автор: mirra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2009 16:29
Прочетен: 622 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 09.08.2009 16:29
Кога и къде се беше родила, и дали изобщо се беше раждала, не помнеше,а и за нея не бе важно...Знаеше е че сама, поне в тази част на света, че някога, преди много човешки лета, а дори и векове, са били много такива като нея. Но сега бе сама, или поне в тази част на света. Беше чувала от фЕЯТА НА Зрънцата, че има една история за първата. Родила се била от сълза на елф, пронизан от последният лъч светлина преди залеза.... Харесваше й да си мисли че може би така се бе родила и тя...
Разждаше се всеки път в малкото сапунено мехурче, разперваше криле и те отразяваха светлината, в която се отразява, лицето на феята на дъгата... Защо ли? Всеки път в такъв сапунен балон с крилете си освен отразеното лице на феята на дъгата, тя заключваше малко щастие, като светлина. Когато мехура се спукаше и това щастие заливаше тези които създаваха тези сапунени мехури. От там идваше това глуповато усмихнато отражение на децата гледайки политналите сапунени мехури... А може би децата я виждаха голяма колкото песъчинка с разперени тънки и прозрачни криле, отразяващи дъгата...
Но съвсем наскоро в един такъв балон разпери криле и погледна към слънцето, но..... балона си остана празен, просто сапунен мехур, КОЙТО СЕ РАЗПИЛЯ НА МАЛКИ КАПКИ ВОДА.Това я уплаши малко но, все пак случва се каза си тя..
Не след дълго отново се повтори това, феята на сапунените мехури се разболя, крилете и посивяха, вече не приличаше на кристална фигурка а на повехнало цвете... Усетила болката в нея, в мехурената й къща долетя феята на зрънцата. Погали я с малките си прозрачни длани......
- Мила моя приятелко,защо си натъжена, попита я?
- Аз вече съм неспособна да дарявам щастие, ненужна съм.....Не мога да отразявам щастието..
-о мила моя, нима си мислеше че отразяваш наистина лицето на Дъгата, нима се мислиш че крадеш светлина щастие от Слънцето? Нима си мислиш че е толкова лесно да крадеш от фея? Ти не о просто тразяваш Дъгата, а отваряш врата, на душата. Така душата се радва на тези мигове свобода..... Но ак отя е натежала, или почерняла, и е трудно да излезе, през вратата... затова мехура е просто сапунен мехур....А такива души, крадът от твоето вълшебство, мила моя, така са изчезнали сестрите ти......Не ти си ненужна и неспокойна, а те са недостойни за твоята магия.....Когато те станат повече от щастливите души, тогава вие ще загинете, без сили останали от черните човешки души.... Ще се върнете в своето начало някъде там в земята на елфите..
Разждаше се всеки път в малкото сапунено мехурче, разперваше криле и те отразяваха светлината, в която се отразява, лицето на феята на дъгата... Защо ли? Всеки път в такъв сапунен балон с крилете си освен отразеното лице на феята на дъгата, тя заключваше малко щастие, като светлина. Когато мехура се спукаше и това щастие заливаше тези които създаваха тези сапунени мехури. От там идваше това глуповато усмихнато отражение на децата гледайки политналите сапунени мехури... А може би децата я виждаха голяма колкото песъчинка с разперени тънки и прозрачни криле, отразяващи дъгата...
Но съвсем наскоро в един такъв балон разпери криле и погледна към слънцето, но..... балона си остана празен, просто сапунен мехур, КОЙТО СЕ РАЗПИЛЯ НА МАЛКИ КАПКИ ВОДА.Това я уплаши малко но, все пак случва се каза си тя..
Не след дълго отново се повтори това, феята на сапунените мехури се разболя, крилете и посивяха, вече не приличаше на кристална фигурка а на повехнало цвете... Усетила болката в нея, в мехурената й къща долетя феята на зрънцата. Погали я с малките си прозрачни длани......
- Мила моя приятелко,защо си натъжена, попита я?
- Аз вече съм неспособна да дарявам щастие, ненужна съм.....Не мога да отразявам щастието..
-о мила моя, нима си мислеше че отразяваш наистина лицето на Дъгата, нима се мислиш че крадеш светлина щастие от Слънцето? Нима си мислиш че е толкова лесно да крадеш от фея? Ти не о просто тразяваш Дъгата, а отваряш врата, на душата. Така душата се радва на тези мигове свобода..... Но ак отя е натежала, или почерняла, и е трудно да излезе, през вратата... затова мехура е просто сапунен мехур....А такива души, крадът от твоето вълшебство, мила моя, така са изчезнали сестрите ти......Не ти си ненужна и неспокойна, а те са недостойни за твоята магия.....Когато те станат повече от щастливите души, тогава вие ще загинете, без сили останали от черните човешки души.... Ще се върнете в своето начало някъде там в земята на елфите..
Няма коментари
Търсене
